Оригинален текст
Един критик
изплашил всичките поети.
Почувствал се велик
и издал книга със съвети.
Във нея пишело подробно
как се пише истинска поезия
(За противниците свои казал и надгробно слово,
с патос и божествена агресия)
Естествено, отвсякъде го аплодирали,
и пишещите, искащи да прогресират,
за автографче го намирали
и хвалели го без да спират...
Но ето, че веднъж критика
по време на поредна реч,
на свой противник, коментиращ стиха,
усетил остра болка, кат' от меч...
Присвил се той от нея чак на две,
но осъзнал, че е изпуснал влака
във гащите... И развоняло се добре...
А публиката вЕднага разбрала...
Пък той в миг грабнал първата хартия,
погледнал към смълчалата се зала
и изчезнал бърз като стихия.
Отишъл (вече късно) във клозета,
изтрил се и погледнал със какво -
О, ужас, със "Съвети за поета",
но в този миг разбрал едно:
Получил някакси Велико откровение,
че книгата му е родена за това!
На поетите им стига само вдъхновение,
но виж, творбата му... Добре почиствала гъза...