Оригинален текст
Издигнати над калното, над сивото,
летящите с крила-дъги се реят.
Привлича ги със аромата си красивото
и те щастливо пеперудено се смеят.
Но дебнат ги завистници, злосторници,
пленени в гравитацията си роби,
на демонът на плътското поклонници,
дрънчащи със озъбени окови.
Капани слагат, стрелят със куршуми,
чертаят планове, интриги злободневни.
Отрова влагат във дела и думи,
но свободата... искат да изчезне..
Щом те не могат, то тогава трябва
и всички други да са като тях!
Палачи точат за крилата брадви,
изпитващи от висините страх...
А те летят, летят, летят изящни,
и смятат, че ги гледат със мечти...
Дори не знаят, че зад погледите мрачни,
крилата чупят се в студените очи.