Оригинален текст
- Гадателко красива, кристалната ти сфера
показва що е днеска, какво е било вчера.
На мене вече гледа – и всичко ми позна!
За кораба “Радецки” ми разкажи сега!
За кораба, обвързан със ботевата слава!
Все още ли го има, дали все още плава?
- За кораба “Радецки”? Не, корабът го няма!
От тонове товари изстрадал, изморен,
в пристанище далечно той бил е претопен!
Но този край за него все още не е край!
Голямата му слава тепърва ще сияй!
Със средствата събрани от български деца
той пак ще засияе със хиляди слънца!
Отново ще заплува по дунавската шир!
И песни ще се пеят на борда му безспир!
Край Козлодуй от него ще слизат ученици -
със четнически знаци и с пламък във очите.
От Козлодуй до Вола гора ще зеленее –
с дръвчета, засадени във “Ботева алея”!
По ботевските стъпки те ще вървят през нея
и стихове на Ботев във песни ще се пеят!
И лобното му място с безброй цветя ще кичат,
и в вярност, на колене пред него, ще се вричат!
Така ще е с години. Но идва ново “утре” –
на кражби, на разруха, престъпници и мутри.
Пътеките на Ботев с трева ще обрастат.
Алеята на Ботев крадци ще изсекат.
И всички честни хора ще бъдат много бедни -
по доходи в Европа ще бъдете последни!
“Радецки” ще ръждясва. На кей ще се поклаща,
но таксите за кея ще няма кой да плаща.
Тогава ще го купят - вертеп да го направят.
Разходки за богати на него ще се правят.
Ще има много нощи с гощавки и кючеци,
със оргии пиянски, със песни и гюбеци.
Накрая ще му сторят гигантска застраховка
и после ще го блъснат с една моторна лодка.
Такъв пожар огромен на борда ще гори,
че двата бряга пламък в нощта ще озари!
Животът на “Радецки” с това ще се прекъсне -
вълните ще го глътнат и няма да възкръсне!
Извиках й ядосан:
- Лъжкиня си голяма!
Вземи си двата лева и чупка! Да те няма!
До няколко години ти може би познаваш,
ала за по-далечно врачуване не ставаш!