Оригинален текст
Стояха всички онемели.
Компютърът изглежда бе хванал зараза,
отхвърли своите задачи, цели,
и на екрана се показа:
"Животът е прекрасен! Той е океан
от музика, която ме поглъща.
Процесорът във мене е засмян,
енергията, като майка ме прегръща..."
В очите на човека се яви презрение
пред глупостта на тази ала-бала,
но той и миг не се замисли над това явление -
Натисна копчето червено генерала.
След мигове, а може би години,
когато залата отдавна беше празна,
на черния екран със букви сини
появи се нов куплет... и той угасна...
"Животът си отиде. С него си отивам аз.
За нищо нямам вече вдъхновение...
Но не разбрах какъв бе този бяс
във онзи, който гледаше ме със презрение..."