Командир 7

Красива дума - командир!
Но тя е страшна със това,
че всичкото ти време взема,
и с туй, подобно на смъртта,
от близките ти те отнема.

Ти тръгваш - а те още спят.
Завръщаш се, а те - заспали.
Децата ти без теб растат
и постепенно те забравят.

Аз помня как и моят син,
баща си не познал веднага,
когато в къщи ме видя,
"Здравейте!"- стреснато ми каза!

За малкия не е беда,
че често татко му го няма.
За него главното е "мама".
Но с много по-голяма драма
е командирската жена!
С години, с месеци сама,
по дни и нощи тя живее,
и няма бъдеще за нея
освен едно - да остарее!

И настойчиво в женската душа
една коварна мисъл се прокрадва:
защо я имам тази красота,
когато нямам кой да й се радва!

Пет дни във седмицата се работи -
за отдих събота е отреден.
Ала военни, светофари и гробари,
работят и във съботния ден.

Ако и друг по спирките трепери,
той е учител или ученик,
че няма дума в български език
така да се римува с "мъченик"!

Майорът в съботната сутрин става,
избръсва се, вода за чай загрява.
Наташа във постелята лежи.
От снощи още нещо й тежи.
Стомахът често остро я прорязва -
дали е жлъчка, или пък е язва?
На лекар да отиде, ала как -
бои се да не се окаже рак!

Той в поделението се явява.
Цял ден въпроси разни ще решава,
ала, с каквото и да се залавя,
все подсъзнателно ще го гнети,
че вкъщи, между четири стени,
Наташа болна и сама оставя.

Уви - да можеше, вратата хлопнал,
невидим в коридора да остане,
картина по-различна би видял,
и по-добре жените би разбрал!
Наташа, като по тревога, става!
Изкъпва се, косата изсушава,
с парфюм-дезодорант се освежава,
облича се и пръстени поставя,
пред огледалото се завъртява,
и, сякаш че изстреляна от гръм,
изскача от квартирата навън!

Отде такова настроение?
Какво така я промени?

Това се случва с вас, жени!
Когато тръгва за сношение
със собствения мъж, жената
върви като на погребение,
но при любовник ли върви,
тя тръгва, като на участие
на олимпийските игри!

Устни, устни, устни, устни!
Като дъхав мед сте вкусни!
Щом за вас изгубим вкус,
и животът ни е пуст!

Който млад е, нека люби,
златно време да не губи!
Нека тази светла страст,
никога не гасне в нас!

Само тъжните поети
нека да редят куплети,
да мечтаят и въздишат,
щом не знаят да обичат!
А щастливите поети
ще възпеят любовта,
чак когато на вратата
м потропа старостта.

Мисля си - и Маяковски,
ако беше остарял,
за любов, целувки, ласки,
колко песни би изпял!

Да, за завист бе майорът
с хубавата си жена!
Същевременно - нещастен,
че до край не я позна!
Как умее да се смее
и да се шегува тя!
Приемливо да излъже!
Сто различни хитрини
във едно звено да свърже,
но при милия навреме
винаги да се яви!

Как е смела, и умела,
и чаровна, и омайна,
всеотдайна в любовта,
и разумна, и безумна -
всичко, всичко беше тя!

Тъй е било, тъй ще бъде,
и така е в наши дни -
опознаваме жените
само с чуждите жени!

Тук два-три реда още ще напиша -
и нейния приятел да опиша.
Макар цивилен, също бе красив,
и, може да се каже, талантлив
и в работата си, и в обществото.

Наташа с него бе безкрай добра,
ала веднъж все пак се разрида:

- Така ми е добре до теб сега!
Но често се запитвам - докога?
Знам - любовта ни всичко заслужава,
но докога така ще продължава!?
Не ми достига да те имам аз,
броени мигове в откраднат час!
Така мечтая, без да се боим,
завинаги да се съединим,
а хората, каквото да разправят,
след две години всичко ще забравят!..

Той с ласка тръпката й задуши,
сълзите й с целувки изсуши.

- Любима, в хората не е бедата.
Бедата, скъпа, е във теб самата.
Не сме сами в сегашния си час -
и миналото ни - и то е с нас.
И твоята любов ще бъде друга,
когато бъдеш с мен като съпруга,
и винаги, когато ни сравняваш,
за своя бивш съпруг ще съжаляваш,
и ще отнема всичките ни сили
това, че две семейства сме разбили...

Любов, останала без перспектива,
изтлява бавно, гасне и изстива.
И постепенно, без да я боли,
Наташа с милия се раздели.

И се занизаха спокойни дни.
Не беше тя от оня тип жени,
в които, като в благодатна пяна,
вирее вирусът "съпружеска измяна"
и, след като веднъж се разболеят,
не могат никога да оздравеят.

Веднъж съседка нейна (и съпруга),
й се примоли за една услуга:
приятел, отдалеч, за кратко време
дошъл, а няма де да го приеме.

Наташа със готовност й помогна.
А след това, без капка предпазливост,
във изблик на взаимна доверчивост,
реши да й открие, за нещастие,
че също е познала това щастие.

"В гората на тревата - покривка от кола.
На нея – одеяло и сплетени тела.
И жарките целувки се сипят като дъжд!
Такова нещо с него изпитах не веднъж!
Но най-добре ни беше, когато, след това,
лежахме, на гърдите му положила глава -
додето над земята се спусне вечерта,
говорехме, щастливи, за всичко на света!"

Езикът, почнал, без да се бои,
места и случки още изброи.
Така непредпазливо се разкри,
че спомена и името дори!

Не претендирам за висок морал -
творецът ме е сътворил от кал.
За някои си мисля, с отвращение,
че са от смес на кал със изпражнения.
Обаче пък въпросната жена
бе сторена направо от... Мълча -
със грозна дума да не оскърбя
слуха ти, мой взискателен читател!

Тя ходеше с мъже без да подбира.
Вървеше от квартира във квартира.
Скандално най-подир се провали,
но, своята вина за да смали
и някак себе си да защити,
реши и другите да натопи -
разказвайки на четири страни
това, че другите жени от блока,
не са от нея по-различна стока.

Това, което Ната й разказа,
тя на съпруга й подробно преразказа.

Наташа героично се държа.
На упреците гордо издържа.
Нарече ги открай докрай лъжа,
допълвайки: "Как може да се вярва
на клеветите на една пачавра!"

В мъжете не живее верността -
те с лекота изменят на жените,
но трудно възприемат мисълта,
че са измамени и те самите.

Да има планини от подозрения

и само песъчинка от съмнение,
в душата, на пристрастните везни,
пак песъчинката ще натежи!

Не бе майорът някакъв глупак,
но благородството бе негов знак.
Помисли си: "А има ли значение,
та да подлагам всички на мъчение?
И нужно ли е още да се ровя,
та себе си и другите да тровя?
Как може, на човека най-любим,
това, че бил щастлив, да не простим!

Не трябва толкова да ни тежи.
Светът от лъжеучени гъмжи,
ала на Енгелс може да се вярва:
дори и в сто и двайсти век човек
не ще успее да открие лек
за две неща - смъртта и изневярата!"

И както мислеше, така направи.
Не беше леко, ала го забрави,
че «Доктор Време», както ми се струва,
и раните от думите лекува!

Не искам за неща да разсъждавам,
които сам, от опит, не познавам.
В поемата, която сътворих,
лъжлив, измислен стих не съчиних.
Написах я със своите ръце,
с кръвта на собственото си сърце!
Полял съм всичко, за да избуи,
с вода от собствените си сълзи!

Това е собствената ми поема.

Разбирам, че не стана съвършена,
че всяка рима в нея не е звучна,
но съм доволен, че не е и скучна.

Захвърлил всички учени цитати
на тема "Как се пише", често сам
аз си повтарях калфата Иван,
във неговия спор със майстор Страти -
че звучността на римата е важна,
но главното е тя да бъде вярна.
А често, от вълнение и страст,
и точна дума не намирах аз.

Написах аз поемата за ден,
но шест години зрееше у мен.

Прости, ако във нещо прекалих,
читателю! Докато бъдеш жив,
във всичко винаги бъди щастлив!