Оригинален текст
За командирските черти
бих писал, ала няма смисъл:
какво е “Командир”, до мен,
друг, по-способен, е описал.
Като Дзержински в МВР,
той е за пример във войските.
Мъжествен и кристално чист,
макар не “първи журналист”,
той във народното съзнание
с две книги: с книгата “Мургаш”
и с “Командирът …” – ще остане!
VI.
Когато в пълнолуние луната,
на зверове, на риби и звезди,
потайните пътеки освети,
и тръгва всичко живо на земята,
по някакъв могъщ,, предвечен зов,
да търси свобода или любов,
майорът тихо се измъква през вратата.
Отива до портала със колата,
а после, със началник караула,
от пост към пост два часа ще вървят,
и всички постове ще проверят.
Със «Стой! Кой идва?»
ги посреща часовият.
Началника допуска най-напред,
след туй на командира идва ред.
Последният спокойно приближава
и «Как е поста?» се осведомява.
Машините, печатите оглежда.
Тук изведнъж и тримата съглеждат,
на лунните лъчи под светлината,
как някой цепи право през нивята.
Той на вика на часовия «Кой ...?»,
самоуверено отвръща: «Свой!».
Ала видът му мигом се смалява,
когато командира си познава.
Човек с каквото най-много се хвали,
с това обикновено се проваля.
Ако е щурман – той ще се изгуби.
«Заместник по летателната част» -
най-тежка предпоставка ще направи.
Ако е «Замполит» - ще се забрави.
А «ВСС»* пък бомби ще стовари
пред полигона, в някои кошари!
«Началник щабът» дълго ще се чуди,
как може документ да си загуби,
а на самоотлъчките е цар
най-често някой комсомолски секретар.
Докато случаят се изяснява,
и тука четвърт час се изпарява.
Майорът тръгва и към друг обект.
Тук насред пътя му изниква силует
със полушуба, пушка и каскет.
Пазач от АПК-то се оказа.
Позна майора и сърдечно каза:
- Майоре командире, добра среща!
Да бях те търсил, тъй не бих те срещнал!
И после нашироко заразказва,
че ей това е нива слънчоглед,
че АПК е на стопанска сметка,
но край оградата, във всеки ред,
на много пити е видяна сметката ..!
Какво ли може да му отговори?
Не му е работа с пазач да спори.
Пазачът спи, а караул не спи!
И значи денонощно се яде!
И все от български юначни синове!
Ще провери, ще види, ще накаже,
но и пазачът е добре да каже
на АПК – да се съобразява
какво покрай казармата засява.
За слънчоглед и за бостан не става.
Добре е ечемик – с бодлив осил,
или пък тревна смеска, но тревата
да бъде непригодна за салата!
Той уморен във къщи се прибира,
но колкото и силно да напира
и колкото и дълго да се мъчи –
вратата си не може да отключи!
Съпругата му беше прелест! Фея!
Но напоследък нещо ставаше със нея.
От климактериум ли подранил,
или от пубертет неуталожен –
характерът й стана невъзможен.
Тя през нощта внезапно се събуди.
Че е сама в леглото – се учуди.
Потърси го в останалите стаи.
Обърка се – защо да я остави?
В миг от догадка цяла запламтя!
Тя своя ключ в ключалката постави
и на «заключено» го завъртя.
Майорът два-три пъти позвъни.
- Напразно!
- Моля те, Наташа, отвори!
Но злобно съскане се чу оттатък:
- Там, откъдето идваш, пак върви!
Или пък лягай, като куче, пред вратата!
Той от обида чак се залюля!
Ала сдържа гнева си, не преля!
Не блъсна с рамо, не строши вратата!
Не се повлече по акъла на жената!
Обидата ще стихне като вятър –
защо да правят на съседите театър?
Не трябва с луд и с бесен да се спори!
Реши проверката на караула да повтори.
И сума нарушения разкри.
И туй, което от курсантските години,
не беше във живота си видял –
видя и часови на пост заспал!
Той, както уставът и службата налага,
наказа всички, както се полага!