Оригинален текст
Когато с дни неспирен дъжд вали
или лежат навсякъде мъгли,
когато слънце от небето не проглежда,
когато полети не се провеждат
и изпити по устави не сдават,
летците със какво се занимават?
О, имат те и земни дисциплини –
не стигат часовете да се минат.
Младоците и футбол ще играят –
те що е съвещание не знаят.
А “старците” ги гледат със печал.
И аз година как не съм играл!
Играта и до днес не съм забравил –
дори като майор хет-трик съм правил.
Обаче в лейтенантските години
играех футбол като бог, така че,
щом някой в полка се прибираше след мача,
не го запитваха дали е победил,
а с мен или противник ми е бил!
За спорт командването време не намира.
Но то не е вина на командира.
Той може да е много деловит,
да бъде ерудит и даровит,
от полуслово смисълът да схваща,
проблемите с пръв поглед да обхваща,
далеч напред във времето да вижда,
последствията рано да предвижда –
но всички устави и наставления
изискват спазване и изпълнение.
А изпълнението иска време –
къде тук време и за спорт да вземе!
Във полка толкова задачи се решават,
че луфт във времето наникъде не дават.
За подготовката да се следи,
и всеки точно да се оцени,
без някой в нещо да се надцени.
Ако задачи нови се решават –
методиката да се изясни,
да се обсъди и уеднакви.
Ученията също не престават –
едни минават, други се задават.
Навреме всичко да се проверява –
че да изпуснеш за проверка час,
е равно на бездействие със власт!
Два пъти щатът да се развърти.
И ако може – всеки ден да се лети!
И бойното дежурство да се носи!
И още хиляди и хиляди въпроси!
Отхвърляш ти задача след задача,
но идва време – за да бъдеш в крак,
сърцето почва да прескача някой такт!
И тези безконечни съвещания,
които се превръщат в изтезание,
когато този, който ръководи,
не знае как обсъждане се води!
Не беше моят командир такъв!
Той в съвещанията беше лъв.
Той всекиго навреме ще запита,
за главното подробно ще разпита,
и празни приказки ще пресече,
и “Край!” - решително ще отсече.
А ако двама невъзпитано се скарат,
веднага в коридора ги изкара
и заповядва да му се явят,
когато мненията си сдобрят.
Ще уточни, ще обобщи, накрая
на всекиго задача ще постави.
На много съвещания стоях.
С нескрито удоволствие го слушах.
Не можех само туй да му простя -
че разрешаваше край масата да пушат!
Не мисля че грешим, като твърдим:
казармата характера формира!
Че за боеца е незаменим
както родителят, и командирът!
Нас всякъде ни готвят за това.
Майорът твърдо знаеше, например,
че се показва не с юмрук, а с пример!
Затуй не мога да го разбера:
как предполагаше, че възпитава,
когато на Държавния съвет
открито заповед не изпълнява!
Пушачите са рак за обществото!
Не ги харесвам никак аз, защото
капризни, нервни, гневни са самите,
но с прословутата си наглост пушат,
докато дрехите, косите и душите
на непушачите съвсем опушат!
А още повече жена да пуши мразя!
Един такъв далечен спомен пазя -
от старшилейтенантските години.
Наложи ми се с влака да замина.
Не си припомням дали се успах
или от нещо друго - закъснях!
Билет си взех, макар и без да чакам,
секундичка преди да тръгне влака.
Перонът бе препълнен с изпращачи,
а може и да бяха посрещачи.
Затичах се, ала насила спрях -
гърди в гърди с една жена опрях!
Къде там време да се извинявам!
Една целувка бърза ѝ дарявам
и, като стегнах пъргавото тяло,
се хвърлих на последното стъпало!
И, сякаш мене бе изчаквал, влакът
усили ход и полетя нататък!
Но туй, което е невероятно,
целувката бе нещо неприятно -
че въпреки красивия й лик,
устата й бе с вкус на пепелник!
А пък жената за секунда ахнала,
и после девет месеца разказвала
как някакъв военен - малко смахнат,
в тълпата на перона връхлетял
и - точно нея (!) - да целуне бил избрал!
Но съвещанието продължава –
нали и телефонът не престава
и все различни вводни им задава,
дорде най-после звънне със въпрос:
кога ще плащат членския си внос?
Веднага командирът се изправя,
слушалката на мястото оставя:
- Ей, хора, днеска дават и заплата!
Дали е бедна с празници войската?
Макар най-пролетните на земята –
“Ден на колежката” и “Първа пролет”
да няма със кого да се празнуват,
“Денят на БНА” е хубав празник,
и всеки род войска си има празник,
и всеки полк и той си има празник,
но най-очакван и приятен празник,
във всеки месец, е “Свети петнайсти”!
А вечерта, над масата самичка,
жената на военния седи:
банкнотите по разходи реди.
Подпира на юмручето брадичка,
брои и смята, пак брои и смята,
пък с две ръце се хване за главата.
Които нищо за военните не знаят,
си мислят, че в казармата е раят.
Подхвърлят им цивилните дори,
че вземат пълна шапка със пари.
Тъй отдалече само им се струва.
Че няма за военния надежда,
тъй както класата, която произвежда,
от произведеното “да изнася”,
с “изнесеното” склад да си създава
и тъй бюджета си да облекчава.
Той е принуден всичко да купува.
А пък цените са така крилати,
че въпреки нормалните заплати,
откакто съществува този свят,
“военен” означава “небогат”!