Оригинален текст
За ден до командир не се израства.
Но, за да бъде кратък моят разказ,
аз тук прескачам няколко етапа
и почвам с тази заповед, която
с един замах живота му смени.
Тя осемте звездички капитански
със две звезди майорски замени,
и сякаш с тях стотонна отговорност
стовари върху мъжките плещи.
За командир на полк, на ново място,
той с тази заповед бе назначен.
Не му оставиха дори единствен ден
да се съвземе и да се сбогува.
Макар, че ясно уставът упътва
как трябва в нова длъжност да се встъпва
и колко време на човек да се даде,
та старата си длъжност да сдаде
и новата си длъжност да приеме,
понякога едно го пише в книгите,
а инак, по-различно никне в нивите.
Заповедта му беше връчена
във понеделник вечерта.
На новото място го искаха
във вторник, в осем сутринта.
Пристигна – цяла нощ кормувал,
и недоспал, и уморен.
А полкът чака построен,
и той пред строя се изправя.
Комдивът кратко го представя:
фамилия, какво е учил,
къде като какъв е служил,
завършвайки: “От тоя час
се подчинявате на него!
И, като командир, за вас
ще отговаря той пред нас!”
След строя, насаме, без опекунство,
му даде още някои напътствия,
и убеден, че ще се справи,
да се оправя го остави.
Майорът в стаята си се прибра.
Тук своите заместници събра
и всеки свойто направление описа.
Майорът някои подробности записа.
Освободи ги. След това
навсякъде се озова,
със всеки сам се запозна,
във всяко кътче сам надникна.
На хиляди да умножим
останалите сетива –
върхът на пръстите, ушите –
не могат да сменят очите.
Да вярваш, без да си видял,
това е сигурен провал.
Човек не види ли с очи,
разказвайте му както щете,
е все едно на сляп човек
да обясняваш цветовете.
И службата веднага го подхвана.
От идването рано сутринта,
когато МТО-то оценява,
до края на деня, до след разбора,
работи той без право на умора.
Денят е по минути разделен.
А после и за следващия ден
задачите ще трябва да премисли.
А след това до късно през нощта
разглежда още някои неща.
Той трябва с всичко да се запознае!
Той трябва повече от другите да знае!
За да командваш, без да се боиш,
сам трябва всичко най-добре да усвоиш!
Той добросъвестно се занимава.
И колкото по-дълго задълбава,
със удоволствие се убеждава,
че този, който преди него е стоял,
и той във много нощи не е спал,
и той е мислил, и е мислил здраво,
и е решавал принципно и право,
и че каквото е разпоредил,
със мислене и опит е добил.
Обхвана полка той за месец време.
След два – успя семейството да вземе.
А след година вече бе забравил
за гарнизона, който бе оставил.
И въпреки и страшно натоварен,
от своя тежък труд бе благодарен.
Щастлив е, който е щастлив
на работата си. Обаче,
тоз който гледа със надежда
към пенсията, че при нея
ще може да си поживее,
той трябва жив да се оплаче!