Оригинален текст
Като изпепелена от сърцата част,
отива си със скъпите ни хора.
Нахлува във душите мраз,
и тъмното избухва сред простора.
Остава ни утехата от спомени,
надеждата, че с тях пак ще се срешнем.
Но мъката дълбоко пуска корени
и имената им със болка шепнем.
Такава е човешката съдба -
А колко често алчно го забравяме,
потънали сред злоба и сред суета,
тъй сякаш че на вечност... се надяваме...