Оригинален текст
Героите на тази малка повест
не са герои. Като мен и вас,
това са най-обикновени хора.
Не сме ги срещали във звезден час
Но аз не вярвам, че ще възразите -
обратно - вярвам, ще се съгласите,
че най-великото във всеки век,
е той - обикновеният човек!
Планетата от него се върти.
Вселената на него се крепи.
Той арматурата плете, бетон излива,
над пропастите мостове гради.
Той амбразурите с гърди закрива,
когато трябва да се победи.
В сибирски мраз и в огнена жарава,
работи той - и вицове създава.
Красив и силен, има нерви здрави.
Добре е, но с надеждата да се оправи.
Историята слави генералите,
ала какво е генерал без армия -
заповедта, макар да е велика,
не може да проходи без войника.
А най-великите са най-обикновени -
това го знаем по Гагарин и по Ленин.
Но стига - явно се увлякох доста,
когато повестта е много проста.