Оригинален текст
Мария, а сега кажи
като пред хляба - не лъжи -
защо предаде любовта
към оня юноша чудесен?
Той толкова бе влюбен в тебе
с младежка, искрена любов!
За теб на всичко бе готов -
баща и майка да остави,
сестра и братя да забрави,
за теб едва не се реши
той клетвата да наруши!
Подмамиха ли те с това,
че Веньо е единствен син,
че къща и кола си има?
Или защото те уплаши
баща ти - гневен и суров?
Или това не бе любов -
което бе у теб към Любо,
че Любо още бе незрял,
неслужил и невъзмъжал?
Спокойно ли си спомняш днес,
как, с думи на любов и чест,
във вечна вярна се заклехте?
Любов, богатство и успех,
миражи и мечти ни мамят.
Но този, който има чест,
над всичко друго я поставя!
А всяка пресметлива чест,
която търси интерес,
и всяка боязлива чест,
която зад страха наднича,
не чест, а подлост се нарича!
Не знаеш той сега къде е,
какво работи, как живее,
жена му колко е красива,
дали със него е щастлива
и той щастлив ли е със нея.
Ще те зарадвам - той е жив.
И е от тебе по-щастлив.
Размекнат беше като в дъжд,
но се оказа, че е мъж
и плю на теб. Той си намери
жена, която днес трепери
от щастието, че го люби
и от страха да го загуби!
Родиха им се две деца.
Четворката, да се убиеш,
със взрив не можеш да разбиеш!
Мария е забравен сън.
Аз, въпреки това, копнея
да им устроя среща с нея.
Каква светкавица ще блесне,
какъв порой ще завали,
какъв ли страшен гръм ще тресне,
душата да изпепели!
Мечтая го, ала не знам
ще стигнат ли живот и плам.
Мария, ти го потърси.
Защото в своя листопад,
когато с погледи назад
ще си огледате живота,
не знам - красив или горчив,
но ще му липсва този щрих!
10.
Дори дете да се роди
е трудно, камо ли поема.
Но хайде де - върви го спри,
когато то е влязло в тебе!
Ще те мори, ще те гори,
в безсънието ти ще стене,
душата ти ще прогори
и пак навънка ще излезе!
Пред теб, че ти ме вдъхнови,
че аз от тебе го заченах,
със благодарност и любов,
поставям своето творение!