Оригинален текст
За празника на Новата година,
В компания девойки и младежи -
все още необвързани, неженени,
приятелка-съученичка я покани.
Без много да се кани и умува,
Мария радостно поканата прие:
нали все някъде ще трябва да празнува!
На масата бе всичко подредено.
Мястото на Мария бе до Веньо
съвсем случайно. Знаеха се те
по малко име само и лице.
Накратко ви описах аз Мария,
сега за Веньо нещо да разкрия:
от нея беше малко по-висок,
широк в плещите, мургав, тъмноок,
и шест години по-голям от нея.
Наедро рязаната смядовска луканка,
резливо сунгурларско младо вино,
тавА със баница и баклава -
това е карнобатска веселба.
Разбира се - и с карнобатски песни!
Не знаеха ни Банкя, ни Наречен,
нито лекарства нашите деди.
Но имаха едно лекарство - песен -
способно всички тях да замени!
Тъй пеят, че изхвръкват всички вени!
Лицето цяло да се зачерви!
Гърдите се напрягат и изпъкват,
вратът - трепери, гърлото - ечи!
С такава песен радостта се утроява,
а двойно мъката ще облекчи!
И тези нежни женски гласове -
като ръце на шия се обвиват,
страните галят с меки, топли длани,
и падат на сърцата изтерзани,
като мехлем върху юнашки рани!
А всяка дума в песента е злато,
или олово - на душата да тежи,
или от стара мъдрост е кована,
или от луда веселост искри!
И затова тук хората са горди,
живеят дълго, не отстъпват в спор!
Една такава песен да изпееш -
е равно на дванайсет часа спорт!
Надвиват им,
във всичко най-чудесни,
еднички само странджанските песни!
Мария бе звезда на вечерта!
Душа на тържеството беше тя!
Тя с красота и нежност ги плени!
С веселие и песни ги плени!
Излъчваше сърдечност, доброта,
сияеше със мека топлота!
Ту в ласка закачлива, ту спокойна,
за всекиго изглеждаше достойна!
В мига, във който гръмна полунощ,
издигнаха в ръцете пълни чаши,
със пожелание за здраве и за щастие.
И някой светлината угаси.
И всеки своята приятелка целуна.
Какво от туй, че Веньо я целува?
Какво от туй, че тя ще го целуне?
Тя си представя, че целува Любо!
И две целувки бързи му дари -
две трепетни целувки - по страните.
Това безмерно го окуражи!
Поиска той и в пазвата да бръкне,
ала Мария гневно се отдръпна,
показа остри нокти на тигрица,
за малко да му залепи плесница!
Прошепна той:
"- Но аз за теб ще се оженя!"
Тя му отвърна:
- А ще питаш ли и мене?
Но светна лампата и веселбата продължи.
Разправяха се случки и лъжи,
на вицове се смяха, песни пяха,
танцуваха, дори кючек играха.
То може и вулгарно да звучи,
ала зависи със какви очи
го гледаш.
Казват, баба Кера,
преди години, но речи го - вчера,
като за първи път танго видяла,
се кръстила, ругала и кълняла:
- Не са ли публични жени, кажете?
Виж как се залепили за мъжете!
Поне кючек да бяха си играли,
но де кючек - не им харесва вече,
защото се играе отдалече!
Отмахнала се после в тъмнината,
където си избълвала стомаха!
Но Веньо повече не се усмихна.
Към ъгъла се дръпна и притихна,
Със поглед мрачно-съсредоточен:
или от нещо страшно оскърбен,
или на нещо важно бе решен!
Прибра се вкъщи, ранна сутрин беше,
но майка му го чакаше, не спеше.
Запита го къде, с кого са били,
добре ли, колко са се веселили?
Той всичките подробности прескочи
и с глас решителен, макар и тих,
направо думите в целта насочи:
- Чуй, майко! Вече доста дълго време
ми казвате, със татко, да се женя.
И ето - тази вечер се реших!
Изтръпна майката,
в предчувствие обзета.
Ръката й отиде на сърцето.
- Коя избра? Кажи я и на нас!
Оттук ли е? Познавам ли я аз?
- Навярно я познавате и вие.
От тука е. На име е Мария.
Видях я още и си казах: "Тя е!"
Обаче ще ме вземе ли - не зная!
- Защо така се плашиш и чумериш?
Във тоя град със първите се мерим!
Един на майка и баща! Богат!
Със къща в центъра - като палат!
Заглежда й се кой отде я зърне -
със пръчка да я шибнеш, и ще тръгне!
Отгледахме те здрав, без недостатък!
Изучихме те, стъпи на краката!
Избирай си жена оттук нататък!
Не знаеш, казваш, дали ще те вземе?
Нима с Мария пък светът се свършва?
Виж Ленчето - за докторка завършва!
И Веселка, и тя ти се надява -
като ме срещне, все ме поздравява!
Която и мома да избереш,
ще я дадат, ще ни я доведеш!
Отвърна Веньо:
- Или за Мария,
или за черната земя! Ще се убия!