Оригинален текст
Любви все возрасти покорни.
Ала във всяка възраст има
различен израз любовта.
Такъв във детската градина
са ударите във зъбите,
опъването на косите,
а пък от женската страна -
издаването на белите.
Настъпват "Пълно безразличие",
след него "Липса на приличие".
Различно е при всички нас,
но някъде към шести клас
постигаме, че любовта
е в грижите и нежността.
Във тази възраст любовта,
макар и ясно изразена,
все още е несподелена.
Но идват трепетите тайни -
начало на взаимността.
Това е чудото омайно -
най-хубавото в любовта,
когато всеки ден е щастие
и празник - всеки идващ ден.
Ако това не е изпитал,
човек напразно е роден!
Мария с Любомир растяха
в работническия квартал.
Какво бе той във нашето детство -
сърдечност, бедност, песни, кал.
Животът тях не ги разглези,
но той не беше и суров.
От слънцето и светлината
възникна тяхната любов.
Премина всичките етапи,
които изброихме тук,
и всички вярвахме, че те са
създадени един за друг.
Познавах ги, че често бях
и аз в компания със тях.
Като помисля колко дни
е продължила младостта ни!
И колко много сме се смели!
И колко песни сме изпели
и по компании в лозята,
и по екскурзии в гората.
РабОтили сме по бригади,
а пък в крайречните ливади,
като събирахме сено,
край огъня в нощта сме спали.
Той често бе оставал сам
с Мария, своето момиче.
Едно обаче твърдо знам -
не бързаха да се обичат,
уверени, че занапред,
законно, както му е ред
за всичко ще си дойде ред.
Наивно мое поколение,
с кристални, бисерни мечти!
Със колко болка, с колко горест,
наивността си заплати!
Да се стремиш към слънце ярко,
а да попаднеш в ад подземен -
така боли, ако коварно
любимата ти друг отнеме!
На вас, които като нас обичате,
съвет ви давам:
До дъно пийте любовта!
Любимите си не щадете,
не вярвайте, че има време!
Момичето остава вярно
на този, който пръв го вземе!
И както мислим, че е още лято,
едно внезапно щъркелово ято
тревожно закръжава над града.
Изтръпва въздухът от хладен порив.
Разграбени, пустеят равнините.
През проходите в Стара планина
преминали, на есента войските
забиват в скатовете и горите
червено-жълтите си знамена.
Момчетата изпращаме войници.
Това са празници, но ние сме видели
И много болка в тъжните раздели,
От влагата замрежени зеници
И да напират, трудно удържими -
В очите на момичета любими
Или на майките неутешими -
Трогателни и искрени сълзи.
И само тези храбро се държат,
Които вярват, че ще издържат
Раздялата със дните скучно-сиви,
ще се дочакат и ще са щастливи.
Мария също твърдо се държа.
Донесла бе голям букет цветя -
набрала ги от своята градина.
Тя през кръга на близките премина,
уверено до Любо приближи,
цветята със целувка му поднесе
и много тихо, като клетва, произнесе:
- Обичай ме през всички тези дни!
От нищо на света не се отчайвай!
Каквото и да става, ти помни:
обичам те и вечно ще те чакам!