Оригинален текст
Кафе поднесено от тебе сутринта,
след нощ безсънна, влюбена и луда,
след сливането на душите и плътта,
на щастието си, как да не се чудя?
Усмихната си, с огън във очите -
Запалих се от него пак и аз.
И сляхме пак телата и звездите
в омаята на незатихващата страст.
Жерава си, която се разгаря,
но аз от теб дори не се опарих,
и с пламъка си, слях се със пожара,
а за кафето... мисля, че забравих...