Оригинален текст
Цигара пуша на терасата
и търся вдъхновение.
Потънал съм във миг безвремие
и чакам в себе си нагласата...
Но Музата нехае и се мръщи,
не иска да ме посети,
навярно някъде лети,
а празно е без нея вкъщи...
Пък птички на дървото пеят -
Дали обаче точно те
с невинност, като на дете,
над мъките ми не се смеят?
Почти млъкнаха. Може би от срам -
прочели, че ги хванах във издънка...
Но не, отново песента им звънка
напомня ми, че аз съм тук, а те пък там.
Е, няма как да стане! Търся рими,
които крият се отлично днес от мен...
Какво пък - ех, че е прекрасен, слънчев ден -
Дали да не изтупам вън килима?
Бе май съм полудял, ще спра до тук!
Ех, жени, на вас да нямаш вяра...
Допушвам вече втората цигара
надушил в себе си... че има изневяра -
Да, явно Музата ми... днеска е при друг...