Оригинален текст
Лято е. Морето пише въздишки
в умовете на мечтателите.
За отпуски питат трудови книжки,
а бирата... събира приятелите...
Слънцето грее и гледа към плажа,
и яде му се, варен мамул...
А бетонът се лее и пълни кофража
надзираван от бригадир сомнамбул.
Лято е - с дъх на сладолед и на цаца,
оцветено от шарени плувки и сутиени.
Скърцат обръчите на старата каца,
а реките са пресъхнали вени.
Обути във джапанки тежко дишат тълпите,
а поетите търсят най- светлата рима.
Но защо ли в душите, в душите,
е зима?