Оригинален текст
Нощ е, а няма звезди.
Луната и земята пак са сами.
Вървя в мъртва тишина,
без никаква светлина.
Сякаш съм влязъл в сърцето ми –
място, от което ти отдавна тръгна си.
Боли и вътре в мене
абсолютно всичко стене.
Плаче за теб в нощта,
плаче за любовта.
Сърцето в мен
бавно умира всеки ден.
Мечтите умряха…
Дори те разбраха,
че всичко ще свърши.
Приказката ни завърши.
И любовта ни ти остави,
цялата в неизлечими рани.
Умира бавно… Да, умира,
но да те обича не спира.
И след смъртта дори
в сърцето ми ще бъдеш ти.
Цял живот и след това
ще живее в мен любовта.