Оригинален текст
В джазвето ми кафето ми се смее,
бълбука и покрива се с каймак.
В главата ми небрежен вятър вее
и прави си със мен... майтап...
А листът бял ми вика: "Ей, пуйете,
ша пишеш ли, или пак ша ма мъчиш,
че ромите не са като овцете,
и бегат ли, без смисъл ша ги търсиш..."
И он на философ ша ми са прай,
със източни сентенции е пълен
(Нали тетрадката и тя е от Китай...)
Абе философ е... ама дървен...
Пък вдъхновението ми никакво гу нема,
напусна ме в квартира без адрес...
И ету ма пред трудната дилема -
Как стихът да го завърша днес?
Стърчи муливът, кату среден пръст
(един таков, дуволен, па се киска...)
А я седя на пуйетичнио си гъз
и да го счупа, многу ми са иска...
Негоднико, пиши, твори в тетрадката,
а той па взе, че ми и отговори,
и каза ми, цитат: "Боли ме патката",
а после взе, че даже го повтори...
Е, т'ва е бунт и стачка във едно!
Не може тук тува да продължава -
Какво пуйета е без своето перо?
Нещо, като... нашата държава...
И станах я за смех и пудигравка,
но пак, че пиша, аку ще напук,
че вместо Музата, до мене кукумявка
гувори ми, че стихът е боклук...
Умръзна ми, ша знаеш, ут критици,
и затуй зарявам се у нета -
Ша търса там рецепти с луди птици!
Ша види тя, убижда мен, пуйета...
Па ти мисли му, аку са убадиш,
че стихувете ми били са празнословни -
Внимавай многу, канибал ша ма направиш -
Фали ма с думи... за класик дустойни...
А иначе съм скромен по природа...
Дустатъчно ми а... пуклони да ми правят...
И да диктувам пуйетическата мода,
и бездарноста ми... да прославят...
А я, че критикувам 'секи друг,
че блъскам с лакти, че вървя напред...
И к'во от туй, че творчеството ми е буклук,
нали сам мисла са... че съм класически пуйет...