Оригинален текст
Всяка дреха по теб е излишна
щом си тук и дъхът ни се слива.
Глътка лудост си, нежност обичана,
голотата... така ти отива...
Всяка дреха по теб е преграда -
аз ги свалям... една по една...
и без тях звездолъча изгрява
истинската богиня - жена.
Нещо в мене към тебе политва,
нещо търси и нещо намира -
думите ми са зов и молитва,
стъклено се взривява ефира...
В теб прониквам тъй както във храм.
Изковавам се сам от стомана,
всичко свое готов да ти дам -
сбъднат сън съм... отекващ във храма...
*****
Всяка дреха по теб е стена,
а стените... богиня обвиват...
въплътена във всяка жена,
за която... мъжете умират...