Оригинален текст
Живота е кучка,
не обича да си трае.
Не обича да слушка,
прави си каквото знае.
Днес сме тук,
утре няма ни.
Взема напук
нашите приятели.
Остава ни сами,
съсипва нашата съдба.
И вкарва в дните ни
една ужасна самота.
Трудно е да си сам,
иска ти се да умреш.
Това от опит го знам,
плачеш и не можеш да спреш.
Но няма смисъл от това,
унищожили са ни мълни.
Таз’ огромна празнота
няма кой да я запълни.
Сам останеш ли,
просто забрави.
Без обич и приятели
живота не върви.
Затова трябва да цениш,
абсолютно всеки момент.
На чуждите хора да държиш
като на част от теб.
Гадния живот
без да пита,
взима твойта любов
и далече отлита.
Любов да даваш,
сам не си лягай.
Дори и да не получаваш
ти пак давай.
Така ще знаеш ти,
че живял си достойнно.
Твоите добрини
ще ти се върнат двойно.