Оригинален текст
Вървя по улиците нощни,
а сълзите ми мощни
над егото надделяват
и да съм с теб настояват.
Знам, не си заслужава
да слагам сол в онази рана,
която причини ми ти,
която не спира да ме боли.
Чрез сълзите ми сърцето говори,
чрез действията за теб се бори.
Дълго време те искаше, дълго време не спря,
но ти не го забеляза и то умря.
Черен живот, мрачни дни.
Това от теб остана ми.
Мъка, сълзи, тъга
и нищо повече от това.
Плача, но за к’во?
На теб ти е все едно
к’во ми е на мене,
за глупости нямаш време.
Дъжд в очите,
не спират сълзите.
Мрак в душата,
в плен съм на самотата.
Нощ и ден
няма те до мен,
а така искам да те върна
и пак да те прегърна.
Не разбираш, нали?
Нищо не схващаш ти
от това, което
казва ти сърцето.
Едно и също казва ти пак,
но да го разбереш, няма как.
Не е като „любов“ за през нощта.
Езика на сърцето е много сложен, да.