Оригинален текст
Отекват стъпките по сивкав мрамор
и крача тежко в мрак студен.
Пред взора сянката отстъпва бавно.
Aз зная че си в неин плен.
Тук нейде тих ще те намеря.
Печален си, сред този гроб от лед скован.
С дъха си чист сърцето ти ще сгрея
и дружеска ръка ще ти подам.
Ела със мен, където победените танцуват,
връз стъклен прах от скършени мечти
и крепка песен дружно пеят,
в очакване на първите лъчи.
И те ще дойдат скоро, имай вяра.
Пред всяка сянка има светлина.
Върви напред не се предавай.
Тогава стават чудеса.