Оригинален текст
Кафе отново пия с Самотата,
без захар е. Горчиво, но е силно.
Тя влезе без да чука по вратата,
кафе аз пия... тя червено вино...
Мълчеше (пък какво и да ми каже...)
Това на мене също ми хареса...
Тя може, ако иска, да ме смаже,
и край да сложи в моята пиеса...
Но този край е толкова банален,
че щом тя пише и измисля правилата
за мене дарът и ще бъде по-специален...
Но аз готов съм да платя цената!
Цената е убийствена, жестока.
Цената да си сам е тежко бреме,
и колко ме дели от скока?
Последният - Смъртта като ме вземе
дали ще има време за кафе
на дъното, в което утаено
ще се спотайва моето сърце,
туптящо в мене все по-уморено?
Дали ще има време за напитка
във графика и, строг и претоварен?
На гроба ми дали ще има китка,
след мене, отпечатъци на спомен?
*****
Поглеждам пак към моята позната,
а виното - в съсиреци червени...
Не пие вино с мене Самотата,
а кръв наточена от моите вени...