Оригинален текст
Ще изсветлее, знам, среброто в косите ми
Ще се почувствам даже малко остарял
И сред празните черупки на мечтите си
Ще си призная – че без обич съм живял!
А, от албума ще наднича мойта младост
Но, зад мен в прахта – ще има ли следа..
Душата, щом живяла е без обич
Като птица е – с прекършени крила.
Душа – болиш,
сърце – ти плачеш,
в сълзи безмълвни се топиш
и щом в нощта
изпитвам болка
то значи още че съм жив
Ще сънувам ли пак вятъра в косите ти
Ще бъда ли отново влюбен, отмалял
И пак ли немият въпрос в очите ти
Ще ме накара да се чувствам оглупял
Ще изсветлее, знам, среброто в косите ми
Ще се почувствам - даже малко овехтял
И сред празните черупки на мечтите си
Ще си призная – че без обич съм живял!
Душа – болиш,
сърце – ти плачеш,
в сълзи безмълвни се топиш
и щом в нощта
изпитвам болка
то значи още че съм жив