Оригинален текст
Дрехи Versace и скъпи кафета,
задника си търкаш в яки BMW-та.
Екстейшън, силикон… Цялата фалшива.
Вземи се спри. На теб не ти отива.
Не, човек. Не е грешно,
просто малко е смешно
през деня да се возиш в тролей,
а вечерта да казваш „От скъпото ми налей“.
Денем носиш дрехи на мангали,
а нощем си със скъпоструващи парцали.
Без грим напра’о не мога да те позная…
Ми грозна си… К’во да направя?
От G класата във мола,
а до вчера ядеше в стола
на хората, които оплюваш.
Ти пет стотинки не струваш.
Тоя стандарт как го поддържаш?
Аз знам, недей да бързаш.
С парите на мама и тати
и на тоя, дето те клати.
Толкова си смешна, че няма накъде.
Всяка нощ си с различни и на теб ти е добре.
Ем, окей. К’во да кажа, не знам.
Аре, тръгвай, че те чакат там.
Съвест и морал не знаеш какво е.
Като банкомат е дупето твое.
Вкарват „картата“ в теб
и почват да се трупат лев след лев.
Много са се наредили, цяла опашка.
Бият се и се карат кой пръв да те изпраска.
Но в крак с модата си ти.
Поемаш не по една, а по две три.
Поемаш „карти“ постоянно,
за теб няма късно, рано.
Давай, колко може и т’ва е.
Т’ва е бизнес? Да, така е.