Оригинален текст
Давай, удари ме
с думи и лъжи ме.
Наречи ме дебил.
Това е типипно в твой стил.
Давай, целувай
други и робувай
на тия момчета
със скъпите поршета.
Давай, ругай.
Кажи, че си най-
добрата във всичко,
че не ти трябва нищо.
Не ти пука за мен.
Вече няма ден,
в който да имаш нужда
от нечия помощ чужда.
Нормално. Нали
вече си фрашкана с пари.
Любовта за теб е това –
да ти пълнят джоба с пара.
После тръгваш си,
без да кажеш „Чао“ дори.
Раняваш лесно
и това ти е интересно.
Обичаш да го правиш,
хората в лъжи да давиш.
Измамница. Лъжкиния.
Боже, тази любов убий я.
Защо ли се очудвам изобщо?
Та, ти нямаш нищо общо
с представите за това
каква искам да е мойта жена.
Добре! Стига! Престани!
Разбрахме, коя си ти.
Не е нужно да продължаваш.
Не е нужно, прекаляваш!
Друго не можеш, нали?
Можеш само да раняваш ти.
С мен си, а с други спиш.
Друго няма как ти да ми причиниш.