Оригинален текст
До вятърните мелници не стига вятър,
и Дон Кихот лежи във психиатрия.
Ръждясват механизмите на нашия театър,
сменихме чувствата си за апатия.
И клоунът, отдавна безработен,
с цинизъм още себе си гримира.
За трети пол отвори го живота
и място в прайд пореден той намира.
Принцесите са голи и развратни,
до синьо не кръвта е нажежена...
С достойнството на твари блатни
пробиват чрез криватната система.
Пегас крилата си смени ги за лопата -
Копае гробове за другите летящи...
Разумните, във гените, примати,
изнасилват сетните надежди спящи.
А вятърните мелници са вкаменени
подобно кости на чудовища от Юра*.
Светът е джунгла, гладиаторска арена,
а дяволът... доволно пали пура...