Оригинален текст
Събуждам се,
кафето си изпивам,
в асансьора влизам,
на площадката излизам.
По счупените плочки
лекичко минавам,
боклукчийски кофи
без дъх подминавам.
Автобуса хващам -
вътре гадно прашно.
По дупките се друсам -
кондукторът ме псува.
На работа пристигам -
настроение не вдигам.
И после пак обратно
с автобуса прашен
през дупките – ура!
пристигам у дома.
Телевизор пускам
жертвите да преброя.
После във леглото
питам се - Къде ми е доброто?!