Оригинален текст
Перфектният поет е само Бог,
а ние сме сгрешените му стихове.
Капитанът на потънал кораб пие грог,
а чайките говорят му с подводни викове.
Ловува в прайда си сам кралят - канибал,
изяжда в унес своето потомство.
Гладуващите храни със тесто от кал
един творец, измъчван от разтройство.
Безсмъртието, изваяно от скреж,
пече се във вулканите на ада,
и мъдростта, топяща се във свещ,
от гибелта си безполезна страда...
Дантелите на нежна тел бодлива
прикриват тайните места на Афродита,
одеало прелестите и завива,
с които ларвите се хранят без насита...
*****
И Бог погледна своя ръкопис -
Намръщи се, открил, че е посредствен,
а после с жеста на умел артист
го скъса и извади нов лист девствен.