Оригинален текст
Аз съм вечният пътник.
Мисълта ми крилата
е на вселената спътник.
И не ровя в земята!
Тя е моята майка,
но и дом на къртиците,
а в капана на паяка
никога не се хващат птиците...
Във всяка капка роса
уловила дъгата
тя развява коса,
но е пак... в небесата...
В локвите огледални
облаците вървят,
но във роклите бални
горе пак те цъфтят.