Оригинален текст
Ей ти, да, същия - ти в моята кратуна,
досаждаш ми, все питаш, търсиш, ровиш.
Ще взема да те хвърля някак в гюма,
живота ми... съвсем ще го отровиш...
Та виж - превърнаха ни в безграбначни твари
заровени във тинята първична,
а мозък, знам, че тях не ги товари -
Не се сърди, не влагам нищо лично!
Но просто осъзнах, че си излишен
не само в мен, а в днешния човек.
Не искам да звучи цинично,
но бъдещето ни е шоу, ядене, ковчег...
И без това добре ни програмират,
а заповедите са враг на твойта същност...
Хората днес не мислят, само консумират,
не виждат скритото под лъскавата външност.
Та сам разбираш - времето изтече,
в което нужен беше на човека!
От тебе полза никой няма вече -
багажа стягай и избирай си пътека.
И прав ти път в вселената безкрайна,
все някъде и теб ще оценят...
А във квартирата ти едностайна
по-нужни работи от теб ще настанят...
И да се молиш, да ревеш, то няма смисъл -
Без мозък май е най-добре!
Животът тровиш с всяка своя мисъл.
А нужда имаме ли още... от сърце?