Оригинален текст
Къде ли си? Забравих всички думи,
с които някога зачевах стих.
Вървя сега във нощите безлунни
и роня спомени - като сълзи.
Ако си сам, прати ми ветровете –
да ме прегърнат с твоите ръце,
да ме прекършат като ранно цвете,
да се развихрят в моето сърце.
Така, обсебена от луди вихри,
ще ти забравя името дори.
А после, даже и да ме повикаш,
гласът ти ще е ехо – в съсипни.