Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Жлъч

Жлъч

Печал

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

I forgot how to be myself Read now

Оригинален текст

Остана ми малко парче от хоризонта,
което блоковете да притискат, за да усещам болка.
Остана ми да си сецкам джонка без безспокоение,
освен с една свещ до мен, че пендолчетата от чест ми спряха тока.
Знам няма лек, и т'ва тежи,
но както виждаш имам достатъчно фантазия да остана жив.
И я ползвам със т'ва, което ме заобикаля.
Не, че съм поет...
Не ми го лигавят - сигурно всичко е 'щото съм скромен.
Знам своята роля и т'ва ме прави доста спокоен.
Естествено пиша цинични химни за улиците,
щом живея в сюрреалистичен филм на ужасите.
Как да спазваме закони,
като трябва да съдим цветя по стените със крадени флакони?
Само тогава сме доволни,
барабани и микрофони,
уникални и свободни,
и сега като си спомни.
'Що тухли и бетон с дупли колони
се криехме, за да не се гоним с куки по дворове.
На училище другите ходят - ние не.
Ние пиеме, хилимие се, дали не ни е зле?
Ако нямаш пари си готов да свиеш gsm
и би пецнал съседката, която е на 47.
И колко малко всъщност се сещам,
като сънища са в момента.
Светлото бъдеще изтече заедно с всички уроци от живота в една безкрайна съботна вечер.

Трябваше да съм наясно с това -
още отначало, който трупа знание - трупа печал, трупа печал. (х4)

8 сутринта е - разхождам се в квартала, снощи е валяло.
Булеварда коварно гледал, в него се наблюдавам отдавна.
Като изпадна в ... не вярващ в оригинала.
Живеем в обикновен свят, в който лекарството за всичко е пари, ако не е смях.
И само едното от двете ми прави хапката вкусна,
с повече пари нямаше да знам какво плюскам.
Та, света е жесток, поддържан от най-тъжното тържество.
Не е за мен, то е за стражите и апашите,
ала и те не ми пречат.
Някак си успявам да си открадна щастие.
Не искам много - само един достойно живян живот.
Не съм завоевател и това не е моето ватерло.
А да не е котле с катран,
а дано е последен провал - след него е край.

Нека да е светлина, нека тя свети над всеки от нас.
Точно сега, когато трябваше да се чувстваме безсмъртни,
усещаме, че утре всичко ще свърши. (х2)

Трябваше да съм наясно с това -
още отначало, който трупа знание - трупа печал, трупа печал. (х3)

рап
Зареди коментарите

Още текстове от Жлъч