Гледай видеото
Оригинален текст
Остана ми малко парче от хоризонта,
което блоковете да притискат, за да усещам болка.
Остана ми да си сецкам джонка без безспокоение,
освен с една свещ до мен, че пендолчетата от чест ми спряха тока.
Знам няма лек, и т'ва тежи,
но както виждаш имам достатъчно фантазия да остана жив.
И я ползвам със т'ва, което ме заобикаля.
Не, че съм поет...
Не ми го лигавят - сигурно всичко е 'щото съм скромен.
Знам своята роля и т'ва ме прави доста спокоен.
Естествено пиша цинични химни за улиците,
щом живея в сюрреалистичен филм на ужасите.
Как да спазваме закони,
като трябва да съдим цветя по стените със крадени флакони?
Само тогава сме доволни,
барабани и микрофони,
уникални и свободни,
и сега като си спомни.
'Що тухли и бетон с дупли колони
се криехме, за да не се гоним с куки по дворове.
На училище другите ходят - ние не.
Ние пиеме, хилимие се, дали не ни е зле?
Ако нямаш пари си готов да свиеш gsm
и би пецнал съседката, която е на 47.
И колко малко всъщност се сещам,
като сънища са в момента.
Светлото бъдеще изтече заедно с всички уроци от живота в една безкрайна съботна вечер.
Трябваше да съм наясно с това -
още отначало, който трупа знание - трупа печал, трупа печал. (х4)
8 сутринта е - разхождам се в квартала, снощи е валяло.
Булеварда коварно гледал, в него се наблюдавам отдавна.
Като изпадна в ... не вярващ в оригинала.
Живеем в обикновен свят, в който лекарството за всичко е пари, ако не е смях.
И само едното от двете ми прави хапката вкусна,
с повече пари нямаше да знам какво плюскам.
Та, света е жесток, поддържан от най-тъжното тържество.
Не е за мен, то е за стражите и апашите,
ала и те не ми пречат.
Някак си успявам да си открадна щастие.
Не искам много - само един достойно живян живот.
Не съм завоевател и това не е моето ватерло.
А да не е котле с катран,
а дано е последен провал - след него е край.
Нека да е светлина, нека тя свети над всеки от нас.
Точно сега, когато трябваше да се чувстваме безсмъртни,
усещаме, че утре всичко ще свърши. (х2)
Трябваше да съм наясно с това -
още отначало, който трупа знание - трупа печал, трупа печал. (х3)
