Светът е спасен

Страха е к*чка от ада щото,
братко т'ва не е жена, разкрачена, изплезена,
и вика аре, че п*тката ми няма да се е*е сама,
ЕР добавен голем салам, паза вроден талант,
гнусно вулгарен, т'ва не е музика за хлапета до 5ти клас,
дори да не ни винят, ние просто си стоим така,
като нищо предстои война,
тя е жизнена за бизнеса на изверги,
тях нищо не ги държи, ни произход, ни страна.
Тяхната истинска, неистова, същинска страст
е да правят пари от смъртта, убийствата,
притесни се брат, запаси се със зимнина,
звънни на полиция, на твое място никога не бих звъннал.
Виждам как мишки са всички там
и тигър от Бистрица е жив т*шак
и поповите лъжички, които нищят политиката,
както и всеки льольо посмял да изкаже делюзиите си на глас.
В тоя свят искам две неща,
да гледам своя кеф сега и да оставя след мен следа,
тука горе няма управа, няма на кого да се оплача,
няма ги гишетата, няма ги бюрата
мачкащия каскета във чакалнята и бате шефе тука аз съм,
няма я бюрокрацията като тря'а да се опра'аш сам,
и сега представи си изведнъж да се сетим,
че всеки един от всеки един зависи да убием себе си,
изнервения завистник, да се сработим за малко,
нищо че сме прекалено различни,
и един ден съседът ти, с койт' никога не сте се харесвали
чука на вратата ти и те поглежда със своите две очи,
знаме в ръце държи, казва ти: "приятелю, ето ни,
всички тръгнаха натам, нека и ние със теб вървим"
..ше тръгнеш ли най-накрая?

Земята е едно кюфте, което си разделяме оцелелите в окопите,
от въпроса днеска в к'во да започнеме, със какво да спрем
на първо място твърде много философтваме,
ей го са е тоя ще ти обясни живота,
докато си сипва водка с вдигнат хигиеничен нокът,
т'ва е падението на философа дето след следобедната дрямка вика:
"батенце ше спим във гроба".
Аз съм като стриптизьорка, която излиза от торта,
от тъмнината и изведнъж сред първобитни хора,
аз съм жив затворен в не много красива морга,
простичките дрехи там са считани за висша мода.
Спри ми тока, спри водата, аз съм симпатична баба,
карал съм на свещи, радвал съм се на сланина с хляба,
усмихвам се на тишината,
готова и пред портите на рая да ми иска някой Била карта.
Са кажи ми к'во е общото между вродената омраза в хората
и липсващия отборен дух,
не можем заедно, нито отделно, пито - платено,
все едно всичко е изпробвано,
ако можех да изсмуча екстракт от себе си,
който съдържа само сила доброта и ценности,
щях да го изхвърля разделно, да изчезне в миг
и всички хора да са по-добри,.. освен един.
Бързо да хванем резавеца,
преди да стигне пещерата и да почне да оцелява сам,
там без е*ане, топлина, храна
възможно е най-лошото.. да бъде постоянно прав.
След много време и постоянен глад,
ще е трудно да го обедиш, че е на твоя територия,
знамето му обагрено със кал и със кожа кръв,
всеки тук е добре дошъл,.. но защо е дошъл?
Всеки тук е добре дошъл,.. но защо е дошъл?!