Гледай видеото
Оригинален текст
И тази вечер в съня си,
и този ден оставям зад гърба си.
Многото погледи разочаровани,
многото мъки дълбоко заровени,
много от нещата наложени са в моите спомени.
Многото дарби отново заложени,
многото влюбени отново отровени,
многото думи оспорени заради тона ми и бога ми.
Трябва ли да бъдем престорени на невидими, неми и болни,
в тясна стая затворени, когато стените могат да бъдат съборени?
В очите широко отворени птичите полети хванаха корени.
И тази вечер преди да заспим
на Бога се молим за повече дни.
За тях отвори прозореца си,
не спря да говори с волята си,
страх те обвзе от глава до пети,
но душата не дава и свободен да си.
От хилядите пътища своята пътека намери,
и бъди художникът на всеки следващ ход,
какъвто си.
Твори, но не с бои, а със мечти без край,
светът след теб ще продължи да се върти - следи чертай...
И тази вечер в съня си,
и този ден оставям зад гърба си.
Многото думи изказани,
многото хора от съдбата наказани,
многото паузи,
многото маски поставени заради различни каузи.
Многото чакащи аплаузи,
много, на които дал си, повече от колкото взел,
но са ти предостатъчни жестовете малки.
За всеки малчуган - близалки,
за всеки хулиган - палки,
за всеки мухикан - томахавки,
а за всеки капитан - русалки.
Всеки в своя свят, в своята улица, в своя град
илюзии, заблуди, обречени луди, никого не ползват.