Човек на показ

Продължавам да се вдъхновявам от
разликата между мен
и комика, който сменя си десена всеки ден
Политици – ляв, друг- десен
По средата същите глупаци в главата с песен
Вече имам резистентност изградена
и приемам с безразличие
комплексите на масата създадени от нейното безличие.
Ничие
остана чувството да си способен
на изкуството да си човек
и чак след това
да мечтаеш за корона върху своята глава
не да плюеш върху всяка
протегната за помощ ръка
и щом на Вуте му е зле да викаш ‘а така, а така’
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм, а не лице на показ.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм, а не лице на показ.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
Ако политиката беше мъж
щеше да каже пишката ме боли
за ония дето бършат сълзи и сополи,
щото печката не топли, а е зима,
защото дъжд вали, а покрива им няма здрава керемида
Но такъв е този ден,
ако сама не помисля за себе си
никой вместо мен не ще го стори
Кой от кой по болен,
недоволен от живота си
разхожда се по улицата с лоши помисли
Къде и кой си ти?
Дали достатъчно отворил си очите си?
така ли ще живееш до края на дните си?
Помисли!
Заслужаваш ли това, което получаваш
и достатъчно ли е онова, което даваш.
Аз не знам,
но твърдо съм решена отговора да си дам,
да си дам, да си дам…
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
Здравейте, човечета,
пречите!
Да това сме ние,
които много се карат и си падат по речите.
Приемайте ни както си пожелавате да взимате без да давате!
Да!
Това го взех от каратето не се ебавайте.
Нека се забавляваме в неравноделни тактове,
докато лапате на гърба на народа хилите пише актове.
Довиждане ще кажем, но на кой му пука за нас?
Ах, как искате да ни превърнете в поколението без глас.
Ние ще кажем тук сме за добро,
заради любовта ни към живота и заради това да бъдем едно,
защото понякога димът от цигарите също е спомен,
навява много други един от тях е, че съм свободен.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
Защо?
Въпрос без отговор в наше време.
Кой какво направил и на кой му дреме.
Заслепен от завист е човека и безпринципен,
безчувствен извор е когато и с какво да търси в широкия канал изкуствен.
Спускам
се по улицата прашна,
светло бъдеще ли ме очаква или участ страшна.
С днешна дата съм записал аз избирам свободата
така се виждам продължавам си нататък.
И колко до болка познати проблеми
остават нерешени.
Висят във времето между поредните ти две работни смени.
Белите стени на блока вече пожълтели
оцеляваме в цикъла на 52 недели.
Маймуни станахме пък зоопарка е фраш.
Еваш-еваш вървим или седим на клон в ръката с хаш.
Вярата в доброто е илюзия за нас самите и
предаваме я като безполезен амбалаж.
В държава бедна с девиз „стани да седна”
да напредна чупя клона на примат от горния етаж.
С кураж
от музиката се снабдявам
и понеже съумявам
нервите си да не разпилявам всичко е мираж.
Трудно ще ме видиш гневен,
когато звуците са ми в главата и денят е по-вълшебен.
А проблема дребен няма как да ме смути
и зад гърба ми който иска да слухти.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм, а не лице на показ.
Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм не лице на показ.