Гледай видеото
Оригинален текст
Вървят ли двама на дълъг път
и път да няма, не ще се спрат.
Ще бродят чисти по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.(х2)
Край реката редят се, редят се тополите -
побелели от първия сняг
Аз те чакам за среща, аз те чакам, но моля те -
ти да минеш по другия бряг.(х2)
За мен отдавна хората говорят,
че вечно съм без пукната пара,
но аз със всеки съм готов
да споря дали това е най-важно на света
Живея на последният етаж
в една мансарда, точно под звездите
прозорецът е моята врата
и аз вървя към тях и ги разпитвам (х2)
Не, не ми се прибира
ще вървя през полето,
ще вървя под звездите,
докогато в сърцето
все звъни и не спира
песента на щурците.
Може би съвсем случайно мина, може би, може би
в този град след толкова години може би може би.
Може би случайно ти ме срещна, може би, може би
Може би за да ми кажеш нещо може би, може би.
Но с добър ден да те срещна аз не мога
как добър ден щом не е добър деня.
Не с добър ден да си кажем с тебе сбогом.
Не с добър ден сбогом за последен път.
Казано честно, всичко ми е наред, тъй че спокойно си гледам напред.(х2)
Сигурно е сън, щом съм обичал, като изкупление,
сигурно е сън, щом съм целувал с болка, с нетърпение,
сигурно е сън, щом пак те викам, като за спасение,
но без теб не мога, не, не мога вече, мое нежно вдъхновение.
Свири, свири щурче,
ах подлудявай ме, не спирай,
макар да казват всички, че
щурците свирейки умират.(х2)
Добър вечер, приятелю млад,
добър вечер, другарю,
добре дошъл във нашия град,
добре дошъл във България!
Вземи и в този хубав ден
една българска роза от мен -
нека тя да ти напомня
с ароматния си глас
за Балкана, за морето
и за всички нас.
За всички нас. Всички нас.
