Гледай видеото
Оригинален текст
Рано ранила мома Ирина,
рано ми още преди слънцето.
С бистра вода лице умила,
облякла китна бяла премяна.
Бяла премяна облякла
и към гората тръгнала./х2
Да търси билки, мома Ирина
на свойто любе цяр да намери/х2
За тежка болест незнайна,
незнайна болест безцярна/х2
Стефан, Ирина, тихом продума:
-Я, са назаде любе ти върни!
За мойта болест, любе цяр няма
мойта е болест, любе безцярна.
Майка ти тебе не дава,
щото съм бедно сираче.
За сърце, любе цяр няма,
без любов душа изгаря.
