Гледай видеото
Оригинален текст
Масурски:
Нямате ваш живот, живеете на другите.
Нямам много време, имам само миг.
Губите хиляди мигове, вярвате в заблудите,
имам само себе си в този миг. А ти?
Ненужните вещи правят труден пътя ти.
А в ковчега има място само за един.
Хилядите левове натрупани в ръцете ти,
дават ли живот на мъртвите? Амин!
Винаги се стремя да бъда по-добър от себе си.
Винаги начало, няма край! Обсебен съм!
Да ми каже колко за калпак намери се,
как да обясня, че това е само сън.
Криво за разбиране води до издигане,
словото е новото оръжие.
Убиване на слабото в душата е борбата за надигане,
за да бъдем по-свободни, бъдеще да имаме.
Римо:
Толкова трудно, но се разбираме,
за да е ясно трябва да се съзираме.
Иронизираме, спираме, слушай сериозно идваме!
От земя далечна в мъгла облечена.
Толкова е стара, че на камък е изсечена, в хиляди битки
печена, спасена и обречена, спираща дъха ти скандална и вечна.
Та там хората гледат към небето и се усмихват, защото дават всичко от себе си да го постигнат.
Проблемът е проблем тогаз' когато е подминат.
По-добрият свят е там за тези, които стигат.
Мария Маринова (припев):
Как да докосна небето? Да полети сърцето ми.
Как да докосна небето? Светът да е в ръцете ми.
Как да докосна небето? Да полети сърцето ми.
Как да докосна небето? Към по-добрия свят.
По-добрият свят, По-добрият свят (2х)
По-добрият, По-добрият
По-добрият свят!
Масурски:
И само тия, които имат врагове най-вече в себе си.
К'во е да избягаш без причина? Знаят още какво е да се
бориш и воюваш без борба и война да има.
Нарисувал птиците в небето реещи се,
върху листа с молива. Някой да изтрие с гума нарисуваното.
В сърцето е и си сънувал, ти си човек като всички други.
Но не знаят как си лягаш и какво те буди.
Чертите на лицето ти, меки или груби
в лицето са нормални зад очите луди .
Винаги не понякога, истински навсякъде.
Винаги сам понякога, чул за него някъде.
Сигурен не понякога, истински навсякъде.
Но винаги е там някой, имаше нещо някога.
Римо:
На граница със странното, на граница с гадното.
Топло и хладно е, аз съм скрит очевадно е.
Пак загледан във празното, тъмното и загадъчно.
В начина по който мисля има нещо празнично.
Измамата е в това че няма светлина в тунела.
Мечтата ти е открадната, забравена в старите архиви.
Далеч от програмата, която ти се прожектира пред очите.
За промяната, счупи преградата !
Мария Маринова (припев):
Как да докосна небето? Да полети сърцето ми.
Как да докосна небето? Светът да е в ръцете ми.
Как да докосна небето? Да полети сърцето ми.
Как да докосна небето? Към по-добрия свят.
По-добрият свят, По-добрият свят (2х)
По-добрият, По-добрият
По-добрият свят!