Гледай видеото
Оригинален текст
Крис :
Поглеждам на страни
и виждам самота
Не вярвам на тъгата
в моята сълза.
И търся път към теб,
към твоето сърце,
сърце...
ПРИПЕВ (Крис) :
Моя съдба,
Как да накарам времето за миг да спре ?
Моя душа,
Чуваш ли как горя за още дъх живот ?
Крум :
Гледа в страховете ми, иска почивка
За другите нещастница, за себе си щастливка.
Разкажете ми за тая връзка,
която ме държи жив на тоя свят,
когато всичко ме дърпа назад.
А те ме съдят, че мечтая безкрайно –
спокойно, утре ще си го получат двойно.
Борбата продължава, без да вярвам в нея,
правили ме по-добър това, че й се смея?
Разкажете ми за тея, които умират толкова далеч за нищо –
прави ли ги по-добри частично?
Успокойте ме – болката прави ли ни по-добри,
когато ни напомня, че се раждаме сами?
Човек, осъзнал себе си, тръгва на някъде,
живял живот, който комплексира от всякъде.
Събира сили и прескача оградата, а къде е наградата?
ПРИПЕВ (Крис) : /1/
Цецо:
Къде отиваме когато живота тласка –
не виждаме съдбата с нокти как по него драска.
С очи големи, попиващи доброто
или по-добре сляп, отколкото да виждам злото.
Ръцете слаби са, сърцето има сила.
До теб смъртта да дойде и да бъде мила.
И тя е връзката, която ни държи живи,
ако се учим от опита, дали ще сме щастливи?
Това което губиш днес, ще дойде утре.
Отвори вратичката и виж – то ще бъде вътре.
Страховете ни са бреме, но какво ще вземе от теб и мене,
когато идва друго време.
Когато тук е вече новото начало,
а старото тяло отдавна е умряло.
Огледай се наоколо – какво ще правиш?
А дали ще се справиш?
ПРИПЕВ (Крис) : /1/
У-у-у- Времето да спре, моя душа
Чуваш ли как горя