Гледай видеото
Оригинален текст
Понякога седиш,
понякога седиш сам и мислиш
какво ли щеше да стане
и какво ли щеше да бъде
Вървим по пътя си,
забравили началото.
Прекарваме живота си
затворени във тялото
отваряме очите си
отваряме сърцата си
предаваме наследството във децата си
Пътят не е лек,
но движим се по него
краят му се вижда - идва неизбежно
Нека се порадваме на всичко още тук
на всяко цвете, всяка птица и всеки звук
няма значение колко остава,
а само това - как се прекарва
времето с теб е всичко за мен
всичко ми липсва от старият ден
[припев x2]
Мога ли да бъда със теб
трябваш ми
някой ден ще бъдем заедно завинаги
С теб - завинаги
Липсваш ми
Липсваш ми защото си отиде твърде рано
душата ти напусна малда твоето тяло (тяло)
отиде на небето, от там ни гледа тя
а в нас остана само спомен и една тъга
[припев]