Гледай видеото
Оригинален текст
Помниш ли ти онзи ден, когато стоеше до мен,
всичко ще свърши нали, с тъгата в моите сълзи,
мога ли пак да съм сам, а ти да си някъде там,
мога ли пак да простя в името на любовта..
Когато бяхме заедно, обичах те знаеш нали,
сега си далече и от това ме боли,
а може би всичко при нас опираше до там,
че не трябваше сърцето си на тебе да дам..
Не ме е срам да кажа, че сега съм наранен и тъжен,
че имам чувството, че пак живота ми е свършен,
че няма вече аз мога да те обичам,
че няма вече аз да мога те събличам..
И все пак се чуствам малко по-добре,
когато легна и си спомня твоето лице
и това, че някога до мене си стояла,
и колко нощи в прегръдките ми ти си спала..
Поне знам, че всичко между нас е ясно,
благодаря ти бе прекрасно...
и ако се питаш, дали си била обичана някой ден,
недей да мислиш, а просто си спомни за мен...
Помниш ли ти онзи ден, когато стоеше до мен,
всичко ще свърши нали, с тъгата в моите сълзи,
мога ли пак да съм сам, а ти да си някъде там,
мога ли пак да простя в името на любовта..
Не искам да обичам, когато обичта разбива
едно сърце, а в една душа се разкрива,
че любовта пак не е на лице
със сълзи на очите и с празни ръце
се запътвам назад с надеждата да те зърна,
но не ще те има, когато се обърна..
и всичко ще е било хубав сън,
прекъснат внезапно от светкавичен гръм..
и вече съм буден навлязох в реалността жестока,
готов съм да хвана нова посока,
но едва ли ще залича кръвта от сърцето си
с фалшивата усмивка на лицето си..
Едва ли ще мога скоро да те изтрия
от съзнанието си без да го крия..
и да мога да кажа 'да обичах я, но вече не'
и в думите да няма болка,
защото ти направи така.. да се преродя без сърце!