Гледай видеото
Оригинален текст
Тук съм за да потвърдя една теория,
че любовта е забравена история.
Ужасно е да гледаш така отстрани
как я има само при поява на пари.
защото тя гледа всяка госпожица
но свършат ли те реже с голямата ножица
Изхвърляте като маратонка без подметка,
защото от тебе вече няма никаква сметка.
И това не е само случай или два
това го прави всяка втора жена.
Като змия е тя не и се доверявай
остави я сама и напред продължавай
Начина да се спасиш е само един
срещнеш ли друга изчезни като дим
казвам ти накрая на жена вяра нямай
хващай я за ден,два и веднага бягай.
Припев: (х2)
Защото любовта като цвете което вече не ухае,
когато е в твоите ръце,
защото любовта като цвете което вече не ухае,
нямам сили за твоето не.
Любов или нещо което го няма
потънала безна и заровена яма.
като ехо далечно гласът и се чува
но в материалният свят вече нищо не струва.
Всеки надеждата по малко губи,
а заедно с нея и желанието да се влюби.
Студена застинала снежна покривка
душата обгърната в ледена обвивка.
Тя започва от начало но безкрай.
Парче ти остава от този сладък пай
път без светлина обгърнат в мрак
безизходен тунел далечен тъмен бряг.
Появява се като изгрева и зората.
Тази неволно композирана соната.
май и формулата още не е открита
а горчивият вкус ти сам го опита
Нямам сили..... За твоето нее...
Припев: (х4)
Защото любовта като цвете което вече не ухае,
когато е в твоите ръце,
защото любовта като цвете което вече не ухае,
нямам сили за твоето не.