Явор

Озлобен към обществото, гледам все напред,нагоре,
но спомени отново дъпрат ме надолу! Особено като се
сетя за теб, моя човек, генгста, майстор на иглата,
помня образа ти блед! Който не ми дава мира, римата
не спира - от приятел който те обича да извира!!!
Вече съм човек, който по-добре разбира, живота
и за това системата презира! Как, кажи да върна
силата в сърцето ти?! Усмивката която все по-рядко
виждах на лицето ти.....
Спомена на гърдата ми, оставен от ръцете ти ще е с мен
докато някой ден не те срещна в небитието си!
Аз идвам, и знам, че ти ще ме чакаш там!
Знаеш, че до тогава няма да си сам!
Всеки ден ще си със мен, колкото и да боли!
Знай, че ще си жив завинаги във сърцето ми!!!

Припев:
Защо, така си тръгна?!
Защо, не успях да те прегърна?!
Защо, така отиде си от мене?!
Защоо...защо свещта гори на долния ред за тебе?!

Дали света е по-жесток, отколкото изглежда?!?!
Когато само за миг, тялото навежда, говора спира,
сърцето плаче, очите знаят...живота не е жив -
смъртта не започва от краят!!!
Има ли причина да остана жив за малко?!
Да кажа 'браво' на човека за сърцето жалко!
Да кажа 'браво' на ръцетe и очите мили,
които дали са на толкова хора сили!!!
И нека спре живота ми да бъде треска!!!
И нека тази песен плаче с мен за тебе днеска!!!!!
И нека днеска продължи за дълго време, защото
аз не пиша днес, ти пишеш вместо мене!
Ръката ми е празна, а вената трепери!
Кажи ми, кой с човешка болка може да се мери?!?!
Кажи ми, кой се примири, че заминаваш?!
Живота ти свърши, обаче Яворе, оставаш!!!

Припев:
Защо, така си тръгна?!
Защо, не успях да те прегърна?!
Защо, така отиде си от мене?!
Защоо...защо свещта гори на долния ред за тебе?!

Пак, обръщам се към теб - какво да правя?!
Болката в очите ти, няма да забравя!
Опитвам в алкохоли, промили мъката да удавя,
но неще се променят нещата, и това го зная!!!
Помня ни такива каквито бяхме, като се запознахме,
често, звезди да станеме мечтахме!
Вече ти си мойта звезда и ме гледаш сега
от там от където по пътя живея и знам, че знаеш това!
Изпрати ми ангел, когато ми трябва такъв!
Знам живота е труден е, но като теб, ще се боря до кръв!
До последно ще стискам спомените си в ръце
и ще нареждам скъпите до тези с твоето лице!
Ще търся твоя гроб без място, да оставя цветя
и да открадна още миг със теб, далеч от света!
Който познавахме и двамата от лошата страна
и в крайна сметка, но видял си във тунела светлина!!!

Припев:
Защо, така си тръгна?!
Защо, не успях да те прегърна?!
Защо, така отиде си от мене?!
Защоо...защо свещта гори на долния ред за тебе?!