Не ми подавай ръка

Оу, Респект Рерърдс, Мартучи...

Няма мрак без светлина,
Няма шепот в тишината,
Няма слънце и луна заедно във небесата,
Няма птица без криле,
Нито сън в реалността,
Няма тръпнещо сърце, което вярва в любовта.
Няма мисъл без посока,
Няма действие без цел, а цената е висока,
Няма път без тунел,
Няма спомен без следи,
Няма истински мечти,
Няма щастие дори без проляти сълзи.

Може ли да бъдеш същия като преди?
Може ли от тези думи да не те боли?
Може ли всичко да започне от начало?
Може ли в живота всичко да бъде бяло?
Можеш ли да направиш всичко онова,
Което не можаха да направят твойте майка и баща?
Може ли да бъдеш този, който знае да живее?
Да бъдеш този, който знае как да успее?

(Хе-йо, хе-йо....)
Не ми подавай ръка-а
(Хе-йо, хе-йо....)
Нека сам стана на крака-а
(Хе-йо, хе-йо....)
И нека водим борба-а
(Хе-йо, хе-йо....)
И дай да те видя сега

Губиш се в съня си и от там се връщаш,
Щом реалността те кара пак да я прегръщаш,
Искай я сега, утре може да я няма,
А днес ще остане една измама,
Гледаш ли я? Виждаш ли я?
Обичаш ли я? Навън обичаш ли я?
Във легло събличаш ли я?
Ако е против теб, ненавиждаш ли я?
И щом взима животът ти убиваш ли я?
Кажи й “Здрасти”, когато я погледнеш,
Будиш се със нея и пак до нея ще легнеш
Вечерта е тук при това студена,
Ти ще бъдеш, тя няма да е победена,
Ти ще паднеш, тя ще ти държи ръката,
Винаги ще бъде там за разлика то мечтата!
Защо тогава нея гониш, нея искаш?
Реалност, започни да я обичаш

(Хе-йо, хе-йо....)
Не ми подавай ръка-а
(Хе-йо, хе-йо....)
Нека сам стана на крака-а
(Хе-йо, хе-йо....)
И нека водим борба-а
(Хе-йо, хе-йо....)
И дай да те видя сега

Сам си, не си малък – голям си, а жалък си
Живееш за душевен пир, а виж залък си,
Къде си? Дай ми още прако лицемерие
Искам да почувствам инсценирано доверие,
Застани до мен, когато се преструвам, че плача,
Във един момент човек е горе, в следващия скача,
И нека да е слаб, за дето силна си, доволна си,
Отвън си здрава, от вътре болна си.
Какво разбираш? Ела и донеси ми болка,
В устата си мотор, във думите оставаш детска триколка,
Грешен ключ за грешна ключалка,
Ти ше си прав, аз ще изгреждам откачалка,
И така да бъде, но днес ръцете ми не носят бреме,
Отдели си малко време, за да ти предреме,
Отдели си малко кръв, за да си пръв,
Защото аз не се родих овца, родих се лъв!

(Хе-йо, хе-йо....)
Не ми подавай ръка-а
(Хе-йо, хе-йо....)
Нека сам стана на крака-а
(Хе-йо, хе-йо....)
И нека водим борба-а
(Хе-йо, хе-йо....)
И дай да те видя сега