Гледай видеото
Оригинален текст
И пак е вечер, и дъжд и мрак объркано, студено е сърцето ми пак
с пепелявите прегръдки на неговия зов угаснала страста, събуди я с любов
с мощните си чувства от самотата ме спаси, с ласки, нежност и пламенни искри
И аз стоя в сянката на моя лик и все жадувам за един откраднат миг
чувството непоправимо в мен остана, остана като някаква дълбока рана,
рана от която много силно ме боли, боли ме да за изминалите дни,
боли ме за това, че не искаш да си с мене ти,
боли ме - Господи помогни, и всичко в мене силно ме боли - Мечтая моя завинаги!
Припев:
Знам, че не мога да бъда аз с теб, а някъде далеч остана моята мечта
може би ще бъда някой ден до теб, а любовта питам се къде е тя сега?!
А любовта питам се къде е тя сега ?!
Стоя на масата с молив в ръка и пиша писмо, послание за любовта
колко пъти зова те, зова те, но без глас в мислите ми винаги до тебе съм аз,
нямам сили да излея своята душа, нямам сили да продължавам така,
няма смисъл да обичам несподелено, не искам сърцето ми да бъде ранено!
Потъвам в съня си отново виждам теб, бягам от мечтите, но пак искам теб!
Защо се питам аз?! - обичам те така, защо ти остана в моята мечта,
когато виждам те - виждам любовта, а любовта къде е?! - питам се сега..
Къде е тя?! Къде си ти?! Къде съм аз?!, отново съм сам в този късен час!
Припев:
Знам, че не мога да бъда аз с теб, а някъде далеч остана моята мечта
може би ще бъда някой ден до теб, а любовта питам се къде е тя сега?! (х2)
А любовта питам се къде е тя сега?!