Гледай видеото
Оригинален текст
И колкото да бягам..
И колкото искам да се махна..
Като че ли се въртя в един омагьосан кръг.
И когато си мисля, че съм избягал
аз се озовавам на същото място,
със същите хора, и като че ли всичко започва отначало..
Понякога когато в огледалото погледна
се чудя след това когато седна
ще спрат ли да ме преследват тези драми,
които половината живот са ми вземали.
Душата сега или сърцето ми изстина?
А как да е всичко под краката ми се срина..
Дори тялото вече не издържа -
просто нещо винаги на долу го дърпа.
Още един път усещам мозъкът блокира..
И още един път усещам как сърцето спира..
хората просто идват и си заминават
и мечтите за това което на края остават..
Някой неща нека така да си останат..
Защото те с реалността не се съобразяват
и тя е груба, а истината боли..
Имам нужда сега ръка ми протегни!
[Припев:]
Дай ми лист и химикал
И ще ти покажа колко видял съм..
Дай ми нужния заряд за да мога да
покажа колко пъти над тях съм..
А до сега не си разбрал,
че ме остави да изгния във клетка..
Но за съжаление чуството го познавам..
Продължавам да тичам, но от кой ли ще избягам?
Душа на мечти основана,
след всяка, разбита се чуди какво стана.
Кой си тръгна? И кой сега остана?
Светът е за един, а не за двама..
Няма сън просто очите не се затварят..
Нямам вяра на тези, които обещават.
Болка нова. Чуството е познато..
Обърна гръб нещо, което уж бе свято.
Дали този път силата ще достигне
духът от прахта да се надигне..
Не отговорени останаха толкова въпроси.
От задаване вече устата се износи..
А това увеличава душевния кръвоизлив.
Няма никой когато стене с призив.
Нека поне сърцето смело да остане
и дори когато да бие то престане!
[Припев:]
Дай ми лист и химикал
И ще ти покажа колко видял съм..
Дай ми нужния заряд за да мога да
покажа колко пъти над тях съм..
А до сега не си разбрал,
че ме остави да изгния във клетка..
Но за съжаление чуството го познавам..
Продължавам да тичам, но от кой ли ще избягам?
