Гледай видеото
Оригинален текст
В киша кал и мириша цял, скитам освирепял, ни пил ни ял,
на самотен сал, по ръба по водопада като стар парцал в калта да се разлага.
Един човек - лице към дъното , който катери нагоре по стръмното,
погледа ясен е в тъмното как обича сърце изтръгнато ,
Преглътнат, няма как да бъде този факт, че този рап е вътре в теб,
дълбоко в теб като спомен за къща в пътник.
Ходя в мрак, остана само усета ми плюс искрата, дето топли ме отдавна,
след пореден фас, хвърлил цялата таена гнус, мелодия държи ме да не падна.
Точно като дъвката на земята - гния бавно, плавна стъпката ,
ако стъпкан си в началото, от този, в който е правото
и странното е явно, това, което ми дава живота,
останах тук да търся свойта тежка котва.
С лице към дъното, мисли за небето - главата на земята, но борбата във сърцето
и като псе по казаните, безброй раните, с боклуци храним се - извратено обоняние.
Без мирис, цвят, вкус, но необходим като водата,
незаменим, добър приятел и важен като познат е
стимул, когато си гладен не за храната, а за злато,
потъване лепкаво блато, грозен стимул е разврата .
С лице към дъното, в света на суетата,
не поглеждай настрани - по вратовете е цената,
зад фалшивите очи и ефирните им филми,
те строят свят, в който нагло-тъпите са силни.
Гледам надолу към дъното ,не чувам нищо свързано,
виждам свят, объркан, в дисхармония погълнат
и поливат обилно отровите, знам съдбата на робите,
но сякаш загубил разум, радвам се пред вида на оковите.
