Оригинален текст
Колко дълго си вярвах, че ще мога сам
да си скрия в сърцето моя малък храм.
Че ще мога сълза непроронил,
да загърбя всички икони
и да кажа свеща разтопи се,
иди си, иди си, иди си.
Как наивно разчитах, че ти без мен
надали ще живееш дори и ден.
Но разбрах на сърцето в храма
мястото е само за двама
и надвиках свойте капризи
върни се, върни се, върни се.
Заключи ме в теб и ключа хвърли.
Искам да съм само твой.
Нека заедно пътя извървим
до последния завой.
Нека в този храм не оставам сам
а под неговия свод,
своите мечти и любов ти дам
със присъда цял живот.
Колко пъти напразно опитвах пак
да се върна назад по следите в мракa.
И ме блъскаха сиви стени
безпощадно от всички страни.
Но сърцето смили се и каза
ти си, ти си, ти си.
Заключи ме в теб и ключа хвърли
Искам да съм само твой
Нека заедно пътя извървим
до последния завой.
Нека в този храм не оставам сам
а под неговия свод,
своите мечти и любов ти дам
със присъда цял живот.
