Гледай видеото
Оригинален текст
Провикна се Станка хубава сред моми и момци на хоро:(x2)
„Аз имам очи череши, снага ми тънка топола.
Ей, хей, очи ми черни череши, ей, хей, снага ми тънка топола”.
От де я зачу стара майка, тя си на Станка продума:(x2)
„С твоята хубост незнайно радост и мъка ми носиш.
Ей, хей, радост и мъка ми носиш”.(x2)
Ще чуе мало и голямо, ще чуе, ще ти завиди,(x2)
хорски са уста лошави, проклинат и прокълняват.
Ей, хей, проклинат и прокълняват.(x2)
Мина се малко, не много, Станка се болна разболя,(x2)
Станка се болна заболя, разболя и не оздравя.
Ей, хей, разболя и не оздравя.(x2)
Запалило се е, мале ле, Сливена града голяма мари,
Сливена града голяма.
Не е горяло от огън, най е горяло от болест мари,
от болест, от черна чума.
Всички са моми легнали, легнали и оздравяли мари,
легнали и оздравяли.
И аз ша мало да легна, да легна, няма да стана мари,
да легна, няма да стана.
Стига си майко жалила, жалила, черно носила мари,
жалила, черно носила.
Най да ми майко повикаш, два момъка, два кавалджия мари,
две моми, две песнопойки.
Момци с кавали да свирят, момите песни да пеят мари,
момите песни да пеят.
Момци с кавали да свирят, момите песни да пеят мари,
тогаз ша майко да стана.
